<< На главную страницу

Константин Рангочев

Светци – патрони на църкви в Самоковско

Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Център за славяно – византийски проучвания “Иван Дуйчев”, т. 92 (11), 2002 г., С., 2003 г., с. 67 – 73.

1.0  Настоящето изследване разглежда посвещаването на главните престоли (т. е. номинацията) на църкви в Самоков и Самоковско. Може да се предположи, че всяко от посвещенията, които дават названието на храма, реализират определена духовна потребност на общността, която е инициирала построяването на храма. Иначе казано – локалните общности чрез посвещението на главния престол на съответния храм експлицират и така определят особената значимост за самата нея на предствите и вярванията, свързани с избрания светец (като субект) и посветения му храм (като обект) на почитане. Очевидно е, че този процес изявява специфични характеристики на българската православна менталност в Самоков и Самоковско.

1.1  Хронологическите рамки на изследването са ограничени от началото на ХVІІ в. до началото на ХХ в., тъй като по-големият брой от църквите в Самоковска околия (а и по цялата българска етническа територия) са построени след Танзимата от 1836 г. <1>, въпреки някой изключения <2> – църквата “Св. Никола” в с. Марица е от ХV - ХVІ в., Бельова църква “Рождество на Прсв. Богородица” над Самоков е от ХV в. и др. Важното в случая е, че повечето църкви са строени върху стари храмове, на които патроните се знаят, но вероятно са променени – например се предполага, че преди възстановяването и новото зографисване на Бельова църва през 1866 г. тя е била “Успение на Прсв. Богородица”.

1.2  Основната хипотеза е, че митрополитският център Самоков <3> със своята система от църкви, манастири, метоси и параклиси/оброци е оказвал влияние върху селата от Самоковска околия <4> и е играел ролята на своеобразен “еталон”/”образец”. Важно е да се подчертае, че откриваните закономерности никъде не са явно дефинирани и очевидно изразяват някои специфични дълбинни характеристики на фолклорната менталност в Самоковски етнорегион.

1.1 В град Самоков има пет църкви. Четири от тях са посветени на Света Богородица и са строени преди 1856 г. (Митрополитска - “Успение на Пресв. Богородица”, Бабите – Девически манастир “Покров на Пресв. Богородица”, Долна махала - “Въведение на Прсв. Богородица”, Бельова църква - “Рождество на Пресв. Богородица” - по ранни стенописи - “Успение”, но при възстановяването през 1866 г. “Рождество” ). Само гробищната църква е посветена на Свети Никола. По предание се знае, че на мястото на днешната градска баня е имало турска баня, която била някогашна черква, обърната в баня от завоевателите османци и била посветена на Свети Тодор <5>. В гр. Самоков има две гробища – едното над гробищната църква “Св. Николай, архиеп. Мирликийски, чудотворец”, която се отваря само на погребение или на храмовия й празник (6.12.) и т. нар. “Долното гробище”, което е номинирано като “Рангел” <6> – т. е. може с голяма вероятност да се предположи, че там е имало оброк/пароклис посветен на Св. Архангел Михаил (8.11. – “Събор на св. Архангел Михаил).

2.1 Според легендарни сведения самоковските храмове са строени преди ХVІІІ век: “В града най-стари са Митрополитската “Успение Пресветия Богородици, и Долномахленската “Въведение Пресветия Богородици”, след тях е строена Бабите – “Покров Пресветия Богородици”, и най-после черквата “Св. Никола”, в която опяват мъртвите. Знае се, че Митрополитската черква, или както я нарича населението – “Митрополията”, е строена едновременно с Долномахленската. Предполагат също, че през ХVІІІ век двете черкви не са били изградени за първи път, а възобновени. Митрополитската черква от начало била малка, закрита зад къщите от погледите на минаващите турци, без двор и ограда. През 1758 г. епитропите купили място за двор, заградили го с плет и сложили врата. В 1793 г. почнали да поправят черквата.” <7>

2.2 От гореизложеното е видно, че самоковското сакрално градско пространство е номинирано от четирите големи Богородични празници чрез съответните главни престоли на храмовете (“Успение на Прсв. Богородица”, “Рождество на Прсв. Богородица”, “Въведение на Прсв. Богородица” и “Покров на Прсв. Богородица”). От друга страна т. нар. “град на мъртвите” (necro-polis – т. е. гробищата на града) е номиниран от Св Николай Чудотворец, архиеп. Мирликийски с вариант Св. Архангел Михаил <8>. Връзката на Св. Архангел Михаил с култът към мъртвите в българската фолклорна култура е повече от ясен и не е необходимо да бъде доказван.

2.3 Всичко това показва, че моделът на сакралното пространство на гр.  Самоков е “Св. Богородица – Св. Никола”, като Св. Богородица номинира “нашето пространство”, а Св. Никола – “Отвъдното” <9>. Това се потвърждава и от следното предание: “Самоков е освободен от турците на 14 май 1878 г. В самия град не е имало бой. Турски и руски войски се срещнали при Ново село към София и след неуспешен бой турците избягали към Цариград по стария път през Костенец, а русите влезли в града, радостно приети от българите. Преди Освобождението, пазачът на Бельова църква, един турчин, разказвал на жените, как над черквата застанала жена, облечена в бяло. В ръцете си държала златна патерица. Тя забила патерицата върху черквата и от нея почнали да излизат искри злато. После извадила бяло було и го проснала над целия град, та го покрила с него. Турчинът се плашел, а жените разбрали, че християните ще се освободят и Св. Богородица ще запази града без бой. Защото тази жена била Св. Богородица.” <10>

3.0 Обект на изследването са тридесет и едно села от Самоковската каза/околия <11>.

3.1 В почти една трета от селата (11 на брой) старата църква (т. е. строена преди 1878 г.) е посветена на Св. Николай чудотворец, еп. Мирликийски. Това са: Алино, Райово, Рельово, Горни Пасарел (днес на дъното на язовир “Искър”), Широки дол, Злокучане, Шипочан <12>, Говедарци, Радуил, Марица, Сестримо. Тези села са важни и знаменателни, защото заемат средишно местоположение в съответните микрорайони на Самоковско. Всички тези църкви са били, а и повечето до днес сагробищни. Ако се вземе за диференциращ белег фактът, че тези църкви са били гробищни, то тогава трябва да се прибавят и църкви с патрон Св. Архангел Михаил, тъй като връзката му с поминалните обреди и практики е ясна. Такива храмове има в селата: Поповяне, Продановци, Рельово и Долни Окол <13>. От географското разположение на тези села може да се види, че при старите църкви в близката околност на гр. Самоков доминиращият светец – патрон на църквите е Св. Николай чудотворец, еп. Мирликийски, с вариант Св. Архангел Михаил.

3.2 Същевременно църквите, които се строят в района непосредствено преди и след Освобождението на България от османско робство се посвещават на Св. Богородица – т. е. повтарят модела на гр. Самоков. Такива са новите църкви в селата: Радуил, Марица, Долна баня, Бели Искър, Доспей и Шипочан. От географското разположение на тези села става ясно, че Самоковският модел на организация на сакралнното пространство – “Св. Богородица – Св. Никола” е доминиращ в близката околност (до 10 км) на града. Това е така при петнадесет села, т. е. при близо от половината села в Самоковска каза. 

3.3 Особено важно е ясната териториална обособеност на някои села – села, които се намират в долината на една река или на един път, имат едни и същи патрони на църквите си. Църквите в селата Доспей махала, Доспей, Мала църква и Белчин са посветени на Св. Св. ап. Петър и Павел. Важно е да се подчертае, че те се намират на важния път от римската епоха (І – V век)  път долината на Марица – Доспей – Белчин – Сапарева баня (Germanea). Село Доспей махала е далече от пътя, но както личи от името му то е заселено с преселници от с. Доспей <14>.

3.4 Църквите, посветени на Св. Георги Победоносец, са концентрирани в селата по поречието на р. Искър след гр. Самоков – Шишманово, Калково, Горни Пасарел (и трите днес се намират на дъното на язовир Искър) и с. Долни Пасарел. Тези села се намират на пътя от Самоков за Средец/София – път, който е важен от римската епоха до наши дни.

3.5 Църквите, посветени на Св. Архангел Михаил, са концентрирани по поречието на р. Палакария – Продановци, Рельово, Поповяне, Долни Окол. Същевременно в този раойн са концентрирани и църкви, посветени на Св. Николай чудотворец, еп. Мирликийски – Широки дол, Рельово, Алино.

3.6 Църквите, които са посветени на Св. Спас (т. е. “Възнесение Господне”),  са в селата: Гуцал, Маджаре, Горни Окол (днес разрушена) и Габровица. Важно е да се подчертае, че манастирите до селата Алино, Белчин (днес разрушен) и Горни Пасарел (днес на дъното на язовир “Искър”) също са посветени на Св. Спас (т. е. “Възнесение Господне”). И така налице е определена пространствена локализация на църкви посветени на Св. Спас на север от гр. Самоков.

4.0 Обобщено в Самоковския етнорегион има следните светци – партони на църкви: Св. Николай чудотворец, еп. Мирликийски – 11 църкви, Св Богородица – 6 църкви, Св. св. ап. Петър и Павел – 5 църкви, Св. Арх. Михаил – 4 църкви, Св. Георги Победоносец – 4 църкви, Св. Спас (“Възнесение Господне”) – 4 църкви, Свети прор. Илия – 2 църкви, Св. Петка (Параскева) – 2 църкви, Св. Димитър – 1 църква, Св. Неделя – 1 църква, Св. Тодор Тирон – 1 църква.

5.0 Гореизложеното показва, че в Самоковския етнорегион има ясна регионална диференциация на главните престоли на храмовете в различните села <15>. Очевидно е, че доминиращ модел при строежа на храмове в Самоковско е моделът “Св. Богородица – Св. Николай (Св. Арх. Михаил)” – 22 села или 71%. От друга страна е явна определена регионалната обособеност: църкви, посветени на Св. св. ап. Петър и Павел се строят на юг от гр. Самоков, църкви посветени на Св. Георги – в поречието на р. Искър на север от града, църкви посветени на Св. Спас (т. е. “Възнесение Господне”) на север от Самоков.

БЕЛЕЖКИ:

1.      “В условията на религиозна дискриминация и асимилация българското население е било принудено само да организира съответните религиозни служби. Косвена информация за мащабите на тази необходимост през първите векове на робството дават някои сведения за църковното строителство през Възраждането. Например само 8 от съществуващите 28 църкви във Врачанска епархия били построени преди 1830 г., а общият брой на селата в епархията е бил 173. В Пловдивска епархия до началото на ХІХ век имало само 9 църкви и въпреки че в периода 1830 – 1860 г. били построени още 150, повече от половината от селата продължавали да бъдат без църкви.” – Н. НАЙДЕНОВ, “Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV – ХІХ век”, С., УИ “Св. Кл. Охридски”, 1993 г., с. 51 – 52.

2.      Вж. ХР. ТЕМЕЛСКИ, Самоков през Възраждането, С., Фондация “Елена и Иван Дуйчеви”, 2000 г., с. 182 – 208.

3.      Вж. Хр. СЕМЕРДЖИЕВ., Самоковъ и околността му, С., 1913 г., (Фототипно издание 1984 г.), с. 5 – 73; ХР. ТЕМЕЛСКИ, Цит. съч., с. 153 – 182.

4.      Границите на Самоковската каза от началото на ХVІІ век до 1878 г., Самоковската околия до 1944 г. и Самоковската община до края на ХХ век са променливи, но най-общо за целите на изследването влизат следните долини на реките: Черни и Бели Искър, Искър до с. Калково (днес на дъното на язовир “Искър”), Палакария, горното течение на Марица (Долнобанското корито) до с. Сестримо.

5.      “По предание знаеха, че някога тази баня била християнска черква “Св. Тодор”, която турците превърнали в свой хамам. Някои намираха по стените изображение на светец, а жените не смееха да се къпят в нея срещу Тодоровден, за да не ги боли глава.” – Е. МИХАЙЛОВА Х. ХРИСТОВА, Етнографско поручване на гр. Самоков, Дипломна работа, С., СУ “Св. Кл. Охридски”, 1942 г., с. 16.

6.      Ср. типичните пейоративни изрази от самоковския градски говор като:  “Ше се опраиш като идеш при Рангел!”, “На д-р … пациентите му са горе на Рангел” и др.

7.      Е. МИХАЙЛОВА Х. ХРИСТОВА, Цит. съч., с. 8 – 9.

8.      За сравнение: от днешните тридесет и два софийски храма само шест са посветени на Св. Богородица и те са извън пределите на гр. София от преди 1878 г.

9.      Вж. П. БРАУН, Култът към светците, С., АГАТА, 2000 г., с. 21 – 26.

10.  Е. МИХАЙЛОВА Х. ХРИСТОВА, Цит. съч., с. 5 – 6.

11.  Вж. Приложение.

12.  Старата църква на с. Шипочан е била посветена на Св. Николай чудотворец, еп. Мирликийски, но е била унищожена по време на кърджалийските нападения над селото в началото на ХІХ век. – Вж. А. БОЯДЖИЕВ, Миналото на Шипочан, Читалище “Просвета” – с. Шипочан, С., 1993 г., с. 32.

13.  До с. Алино се намира сакрален комплекс “Момата” – “Свети Рангел”. Представлява малка могила с разкрит саркофаг от римската епоха и недалече от него има аязмо и оброк на Свети Архангел Михаил. На празника на светеца (8.11.) там се колела за курбан стара и щърба овца. - Архив на Асоциация “ОНГЪЛ” (ААО).

14.  ААО.

15.  За времевата диференциация на главните престоли на православни храмове в една област на Руската федерация вж. В. А. ТКАЧЕНКО, “Посвящения главных престолов храмов на северо-востоке Подмосковья в ХІV – начале ХХ в.” – В: сп. Этнографическиое обозрение, 2000 г., кн. 4, с. 32 – 45.

ПРИЛОЖЕНИЕ

гр. Самоков

-         Митрополитска църква- “Успение на Пресв. Богородица”

-         Бабите – Девически манастир “Покров на Пресв. Богородица”

-         Долна махала - “Въведение на Прсв. Богородица”,

-         Бельова църква - “Рождество на Пресв. Богородица” - по ранни стенописи - “Успение”, но при възстановяването през 1866 г. “Рождество”

-         гробищна църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

Самоков – източната част на котловината и поречието на р. Марица

с. Шипочан

-         стара църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски” (разрушена по време на кърджалийските размирици)

-         нова църква - “Успение на Пресв. Богородица”

с. Ново село

-         църквището – разрушен храм, вероятно посветен на Св. Георги Победоносец

с. Гуцал

-         църква - “Св. Спас” (“Възнесение Господне”)

с. Радуил

-         стара църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

-         нова църква - “Рождество на Пресв. Богородица”

с. Марица

-         стара църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

-         нова църква - “Успение на Пресв. Богородица”

гр. Долна баня

-         църква  - “Успение на Пресв. Богородица”

с. Сестримо

-         стара църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

-         нова църква - “Св. Георги”

с. Габровица

-         църква - “Св. Спас” (“Възнесение Господне”)

Самоков – северната част на котловината и поречието на р. Искър

с. Драгошиново

-         църква - “Св. Тодор Тирон”

с. Злокучане

-         гробищна църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

с. Шишманово (днес на дъното на яз. Искър)

-         църква -  “Св. Георги Победоносец”

с. Калково (днес на дъното на яз. Искър)

-         църква - “Св. Георги Победоносец”

с. Горни Пасарел  (днес на дъното на яз. Искър)

-         гробищна църква - “Свети Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

с. Долни Пасарел

-         гробищна църква - “Св. Георги”

Самоков – западната част на котловината и поречието на р. Палакария

с. Горни Окол

- стара църква  - “Св. Спас” (“Възнесение Господне”) – днес разрушена.

-         нова църква – “Св. пр. Илия”

с. Долни Окол

-         църква – “Св. арх. Михаил”

с. Продановци

-         църква - “Св. Архангел Михаил”

с.Райово

-         църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

с. Рельово

-         стара църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

-         нова църква - “Св. Архангел Михаил”

с. Алино

-         църква - “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

с. Поповяне

-         църква - “Св. Архангел Михаил”

с. Ковачевци

-         стара църква – “Св. Петка”

-         нова църква – “Св. пр. Илия”

с. Ярлово

-         църква - “Св. Неделя”

-         * оброк посветен на “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски” в гробищата

с. Белчин

-         стара църква – “Св. Петка”

-         нова църква – “Св. ап. Петър и Павел”

с. Клисура

-         църква – “Св. Димитър”

Самоков – южната част на котловината и поречието на р. Искър (Искровете)

с. Доспей

-         стара църква -  “Успение на Пресв. Богородица”

-         нова църква – Св. ап. Петър и Павел”

с. Доспей махала

-         църква – “Св. ап. Петър и Павел”

с. Говедарци

-         църква – “Св. Николай чудотворец, архиеп. Мирликийски”

с. Маджаре

-         църква – “Св. Спас” (“Възнесение Господне”)

с. Мала Църква

-         стара църква – “Св. ап. Петър и Павел”

-         нова църква – “Св. ап. Петър и Павел”

с. Бели Искър

- църква “Успение на Прсв. Богородица”